Голямото излагане на Изпълкома на БФС
Идния месец се навършват 16 г. от избирането на Борислав Михайлов за президент на БФС. Очаква се на 12 октомври да се организира и предсрочен конгрес, призован с решение на Софийския градски съд. Поводът е подобаващ за ретроспекция за миналите четири 4-годишни мандата на шефа на българския футбол.
За страдание, сполучливите моменти в това ръководство бяха засенчени от свадите в последните години, а върхът бе подаването на оставка и решението на Михайлов да си я отдръпна през април т.г. В поредност от материали " Сега " ще се опита да отсее ключови моменти от " ерата на Михайлов " - такива, които са неудобни за пред обществото и бяха заметени или комфортно забравени.
За начало - да разгледаме държанието на Изпълкома, изключително през последния мандат. Висшият управителен орган във футбола ни е формиран от самия Михайлов и още 14 души - вицепрезидентите Михаил Касабов, Атанас Фурнаджиев, Емил Костадинов и Румян Вълков, а също и постоянните членове Йордан Лечков, Камен Костадинов, Кирил Домусчиев, Спас Русев, Валентин Михов, Димитър Георгиев, Венцеслав Стефанов, Петър Величков, Михаил Статев и Панайот Рейзи.
Както е видно - уважавани хора, съумели предприемачи, политици, ръководители или футболни президенти... За страдание, в последните години някои от дейностите и решенията им бяха повлиявани от мнението на Борислав Михайлов. Голям минус бе и, че постоянно се работи с пълномощни на съвещанията и това също ненапълно изкривява гласуванията. И всичко това водеше до нелогични, неуместни или искрено скандални действия, като да вземем за пример:
Оставката на Михайлов...
Защо и по какъв начин Борислав Михайлов в началото отхвърли да подаде поисканата от Бойко Борисов на 15 октомври 2019 година оставка, а единствено след няколко часа я подава, си знаят евентуално единствено те. Но обстоятелствата са, че три дни по-късно, на 18 октомври, на съвещание на Изпълнителния комитет (ИК) бе решено вицепрезидентът Михаил Касабов да стане и.д. президент до осъществяване на ексклузивен избирателен конгрес.
Така Касабов бе вписан на 12 ноември в Агенцията по вписванията (АВ) като представляващ БФС. И това е една от главните аргументи за първичния отказ на Агенцията да впише още веднъж Михайлов, откакто той си отдръпна оставката на 28 април т.г. (ИК е определил Касабов да бъде и.д. до провеждането на предварителен конгрес, какъвто по този начин и не се състоя). Другият претекст на АВ е " Уставът (б.р. - на БФС) не позволява процедура по отдръпване на оставка. Подобно деяние би основало правна неустановеност у всички трети лица по отношение на това кое е лицето, овластено да съставлява сдружението и да извършва останалите функционалности на президент, вменени в устава (б.р. - става въпрос за Касабов). "
Дали членовете на Изпълкома са били наясно с това, или не, но охотно одобриха отдръпването на оставката и от АВ веднага отхвърлиха регистриране в Търговския указател. По-късно Софийският градски съд (СГС) анулира отхвърли и Михайлов бе вписан на 26 август, само че се сътвори интервал от 4 месеца на неустановеност и комплициране.
... и последвалите оставки в Изпълкома
На въпросното съвещание на ИК на 18 октомври 2019 година дружно с оставката на Михайлов писмени заявки за овакантяване подават петима членове - Спас Русев, Атанас Фурнаджиев, Камен Костадинов, Валентин Михов и Петър Величков. В състояние на оставка те не престават да се явяват на сбирките на ИК. По-късно в разнообразни медии се появиха информации, че в протокола от съвещанието е вписано по какъв начин още четирима души подават устни оставки в знак на съпричастност с Михайлов. И досега не е ясно дали в действителност е правилно, само че и да е по този начин, това си е останало очевидно единствено за вътрешно прилагане.
Как се изолира " черна овца " от стадото
В предходни сформира на Изпълкома постоянно е имало разнообразни " групички по ползи ", нерядко и словесни конфликти. Но в настоящия състав всичко тече без спънки. Решенията се взимат всекидневно с единогласие. Докато един от членовете - Петър Величков, не реши да мине в съпротива на Михайлов и стартира да работи за идеята на Димитър Бербатов.
Президентът се изнерви и го изолира от съвещанията: " Няма подобен член като него, който да прави акция против хората, с които работи. Няма право да бъде член подобен, който изнася информацията от съвещанията. Няма по какъв начин да стане! Няма по какъв начин да бъде и тук, и да се готви за конгрес с неговата компания. Не може да си тук и да критикуваш сътрудниците си, до момента в който си седнал с тях на една маса ".
Все " правно издържани " учредения от негова страна... И Величков към този момент не е канен на съвещанията на Изпълкома. Макар че в устава на БФС ясно е записано, че мандатът на член на ИК не се приключва по избор на президента, а единствено от конгрес. Но на останалите членове на ИК очевидно това противоуставно игнориране не прави усещане. Или пък не желаят да скапват хатъра на президента.
Само че резултатът е следният: решенията от съвещанието на 19 август т.г. (на което не бе призната подписката на екипа на Бербатов за предварителен конгрес на 21 септември) не бяха доказани от Агенцията по вписванията. Причините: липса на предложения към всички членове, както и подписът под самите предложения на Борислав Михайлов в качеството му на президент на БФС. Тогава обаче той към момента не е вписан като подобен. Това стана седмица след съвещанието - на 26 август.
Не наподобява резонно в ИК да не са знаели, че подписът на Михайлов не би трябвало да е там, изключително при съществуването на толкоз адвокати във футболната върхушка - изп. шеф Борислав Попов, плюс членовете Камен Костадинов, Михаил Статев, а и самият Михаил Касабов (още повече че тогава той към момента е и.д. президент пред АВ). Но очевидно се е работило с концепцията ползата на шефа да е предпазен...
На 8 септември пък имаше различен абсурден миг. За да бъде плануван по неукорим метод редовен конгрес на БФС на 18 март 2021 година, се привиква ново съвещание на ИК. Този път всички получават предложения, само че Величков в началото не е позволен да влезе от защитата. И това - пред очите на медиите.
Още морални проблеми в комитета
Изпълкомът по никакъв метод не се впечатлява, че един от членовете му - Панайот Рейзи, е отхвърлен като кмет на Созопол по обвиняване за заграбване на средства в изключително огромни размери. Самият Рейзи очевидно не счита да прибегне до " ход на достойнството " да се отдръпна и от ИК, а и никой не слага въпроса.
На никого в ИК не прави и усещане, че различен от членовете - Венцеслав Стефанов, е приет за отговорен от Комисията по отбрана от дискриминация. На 13 юли т.г. той бе санкциониран с 500 лева за дискриминационна обида на правилата " раса ", " полова ориентировка " и " персонално състояние ". Този факт също комфортно е пропуснат на съвещанията на Изпълкома, не се стига даже до обикновено мъмрене за пред обществото. Макар че в други страни и за по-малко си подават оставките. Освен това тематиката за расизма е изключително щекотлива в УЕФА. Тук обаче се стигна единствено до това, че Комисията по нравственос и феърплей към БФС разгласи през март т.г. как се сезира за думите на Стефанов, само че... до такава степен.
Реакциите по отношение на държавни институции
След като Софийският градски съд (СГС) уважи жалбата на Димитър Бербатов и насрочи ексклузивен конгрес на БФС за 12 октомври, на последвалото съвещание на ИК бе признато мнение, в което написа: " БФС намира за парадоксално, че с днешна дата Софийски градски съд взема официални решения, с които директно се намесва в самоуправлението на най-голямата спортна федерация в България ".
И това, макар че футболният съюз е регистриран по българското законодателство и дейностите му би трябвало да са съобразени със законовите разпореждания и решенията на правосъдните органи.
И друго четем в същото мнение на БФС: " Буди интерес и фактът, че настояването на подписалите се клубове, членове на БФС, импортирано от предприемчив комитет до съда, е за конгрес на 21.09.2021 година, а Софийски градски съд насрочва датата 12.10.2021 година ".
Което е в действителност неуместно от страна на ИК и опит за " изсулване от обстановката ". Та нали решението на Софийски градски съд е от 8 септември и няма по какъв начин да се съблюдава законовият едномесечен период за привикване на конгрес, защото 21 септември е само 13 дни по-късно!
Лобисткото предписание за вратарите отвън Европейски Съюз
На 1 октомври 2019 година Изпълкомът взе решение, което провокира доста полемики: " Приема предлагането на треньорската школа за възбрана присъединяване на вратари с паспорти от страни отвън Европейския съюз в професионалния ни футбол от началото на спортната 2020/2021 година ".
Още на идващия ден Михаил Мадански, организатор по образователна и научна работа в Българската треньорска школа по футбол, разгласи обществено: " Не сме обсъждали, не ни е поставян въпрос, не сме правили никакви проучвания, не сме взели участие в сходно разискване с сходни оферти ". После внезапно се оказа, че предлагането било пристигнало персонално от шефа на школата Лъчезар Димитров, който е и спортно-технически шеф на БФС. Но е подкрепено драговолно от Михайлов.
Президентът на БФС тогава се оправдава, че е угрижен за неналичието на задоволително качествени млади вратари (б.р. - най-малко откъм положителни вратари националният ни отбор в никакъв случай не е страдал). Всъщност към датата на приемане възбраната засегна едвам двама - аржентинеца Хорхе Броун ( " Лудогорец " ) и черногореца Милан Миятович ( " Левски " ). От тях постоянно играеше само вторият, като твърда запаса му бе... синът на Борислав Михайлов - Николай.
След остри полемики, неодобрение и подозрения за лобизъм малко преди началото на сезон 2020/2021 Изпълкомът (тогава Б. Михайлов още бе в оставка) замаза обстановката с едно вметнато изречение за взети решения на 25 юни 2020 година: " ИК също по този начин анулира взетото на 1 октомври 2019 година решение за картотекиране на вратари само с поданство на страна - членка на Европейски Съюз ".
Странният завършек на сезон 2020/2021
Съмненията за пробутване на частни ползи в Изпълкома бяха мощни и към края на миналия сезон. При ясно признати правила за изпадащи и влизащи тимове в Първа лига за сезон 2020/2021, в самия край на шампионата, на 28 април (когато се завърна и Борислав Михайлов) внезапно стана иначе. Решено бе да се образува експертна група, която да се произнесе дали да има изпадащи и какъв брой да са... Тя трябваше да се произнесе до месец. Точно толкоз време, че да стане ясно кой от четирите отбора, борещи се за оставане ( " Славия ", " Етър ", " Монтана " и " Ботев ", Вр) ще се е избавил и кой не.
Мнозина незабавно се усъмниха, че това е в полза на " Славия ", който е показан в Изпълкома от Венцеслав Стефанов. Дали е по този начин, или не - също си остава за вътрешно прилагане в ИК. Но се стигна до парадокса комитетът самичък да сътвори предпоставки за нарушение на наредбата, която прие преди шампионата, и по този начин да сътвори неустановеност.
За да е цялостен резилът " Монтана " и " Етър " изпаднаха (според правилата) към 20 май, само че дни наред не знаеха дали въпреки всичко няма да бъдат оставени в елита. Решението пристигна едвам на 11 юни, т.е. към половин месец след избрания период. И то гласеше, че... настоящата разпоредба ще бъде спазена. Много е евентуално - поради заплаха от възможна глоба от УЕФА, където не се гледа с положително око на сходни промени в хода на шампионата.
Ощетява ли Изпълкомът клубовете с контракта по тв правата?
Отговорът е " да ", съгласно изнесения на 25 август т.г. доклад на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Миналото лято Изпълкомът одобри сключването нов контракт за тв правата, който е за 5 година (до сезон 2025/2026 включително). Според него " Нова Броудкастинг груп " би трябвало да превежда 6.5 млн. лева (без ДДС) годишно. Тогава вицепрезидентът Атанас Фурнаджиев изясни, че това е била и най-хубавата оферта всред подадените три. При това добра в пъти като финансова стойност.
Но от ИПИ изнесоха обстоятелства, че при подписването от БФС (и в частност Изпълкомът) е спазил само една от положителните практики в сполучливо функциониращите шампионати - за срока на контракта. При това той е в горната граница (5 г.), тъй като нормално в Европа те се подписват за по 3 година
В договора за България обаче липсват други значими съставни елементи - тв правата да не се отдават вкупом на една компания, а да се разделят на няколко пакета; конкурентна процедура и търг; външен контрол върху прозрачността на процедурата по продажба на правата и отворена алтернатива (ако даден мач не е включен в общия пакет, клубът да има опция да продаде самичък правата върху него). В резултат клубовете у нас се лишават от значителни облаги.
Например в Румъния дори отпадащият тим получава повече отчисления от тв права, в сравнение с първенецът на България. Дали Изпълкомът би си взел записка от това? По отношение на тази и други практики в БФС старши откривателят в ИПИ Петър Ганев декларира: " Не съм уверен, че това управление може да направи тези промени - заради липса на потенциал и предпочитание ".
Още по тематиката - в идващия брой
За страдание, сполучливите моменти в това ръководство бяха засенчени от свадите в последните години, а върхът бе подаването на оставка и решението на Михайлов да си я отдръпна през април т.г. В поредност от материали " Сега " ще се опита да отсее ключови моменти от " ерата на Михайлов " - такива, които са неудобни за пред обществото и бяха заметени или комфортно забравени.
За начало - да разгледаме държанието на Изпълкома, изключително през последния мандат. Висшият управителен орган във футбола ни е формиран от самия Михайлов и още 14 души - вицепрезидентите Михаил Касабов, Атанас Фурнаджиев, Емил Костадинов и Румян Вълков, а също и постоянните членове Йордан Лечков, Камен Костадинов, Кирил Домусчиев, Спас Русев, Валентин Михов, Димитър Георгиев, Венцеслав Стефанов, Петър Величков, Михаил Статев и Панайот Рейзи.
Както е видно - уважавани хора, съумели предприемачи, политици, ръководители или футболни президенти... За страдание, в последните години някои от дейностите и решенията им бяха повлиявани от мнението на Борислав Михайлов. Голям минус бе и, че постоянно се работи с пълномощни на съвещанията и това също ненапълно изкривява гласуванията. И всичко това водеше до нелогични, неуместни или искрено скандални действия, като да вземем за пример:
Оставката на Михайлов...
Защо и по какъв начин Борислав Михайлов в началото отхвърли да подаде поисканата от Бойко Борисов на 15 октомври 2019 година оставка, а единствено след няколко часа я подава, си знаят евентуално единствено те. Но обстоятелствата са, че три дни по-късно, на 18 октомври, на съвещание на Изпълнителния комитет (ИК) бе решено вицепрезидентът Михаил Касабов да стане и.д. президент до осъществяване на ексклузивен избирателен конгрес.
Така Касабов бе вписан на 12 ноември в Агенцията по вписванията (АВ) като представляващ БФС. И това е една от главните аргументи за първичния отказ на Агенцията да впише още веднъж Михайлов, откакто той си отдръпна оставката на 28 април т.г. (ИК е определил Касабов да бъде и.д. до провеждането на предварителен конгрес, какъвто по този начин и не се състоя). Другият претекст на АВ е " Уставът (б.р. - на БФС) не позволява процедура по отдръпване на оставка. Подобно деяние би основало правна неустановеност у всички трети лица по отношение на това кое е лицето, овластено да съставлява сдружението и да извършва останалите функционалности на президент, вменени в устава (б.р. - става въпрос за Касабов). "
Дали членовете на Изпълкома са били наясно с това, или не, но охотно одобриха отдръпването на оставката и от АВ веднага отхвърлиха регистриране в Търговския указател. По-късно Софийският градски съд (СГС) анулира отхвърли и Михайлов бе вписан на 26 август, само че се сътвори интервал от 4 месеца на неустановеност и комплициране.
... и последвалите оставки в Изпълкома
На въпросното съвещание на ИК на 18 октомври 2019 година дружно с оставката на Михайлов писмени заявки за овакантяване подават петима членове - Спас Русев, Атанас Фурнаджиев, Камен Костадинов, Валентин Михов и Петър Величков. В състояние на оставка те не престават да се явяват на сбирките на ИК. По-късно в разнообразни медии се появиха информации, че в протокола от съвещанието е вписано по какъв начин още четирима души подават устни оставки в знак на съпричастност с Михайлов. И досега не е ясно дали в действителност е правилно, само че и да е по този начин, това си е останало очевидно единствено за вътрешно прилагане.
Как се изолира " черна овца " от стадото
В предходни сформира на Изпълкома постоянно е имало разнообразни " групички по ползи ", нерядко и словесни конфликти. Но в настоящия състав всичко тече без спънки. Решенията се взимат всекидневно с единогласие. Докато един от членовете - Петър Величков, не реши да мине в съпротива на Михайлов и стартира да работи за идеята на Димитър Бербатов.
Президентът се изнерви и го изолира от съвещанията: " Няма подобен член като него, който да прави акция против хората, с които работи. Няма право да бъде член подобен, който изнася информацията от съвещанията. Няма по какъв начин да стане! Няма по какъв начин да бъде и тук, и да се готви за конгрес с неговата компания. Не може да си тук и да критикуваш сътрудниците си, до момента в който си седнал с тях на една маса ".
Все " правно издържани " учредения от негова страна... И Величков към този момент не е канен на съвещанията на Изпълкома. Макар че в устава на БФС ясно е записано, че мандатът на член на ИК не се приключва по избор на президента, а единствено от конгрес. Но на останалите членове на ИК очевидно това противоуставно игнориране не прави усещане. Или пък не желаят да скапват хатъра на президента.
Само че резултатът е следният: решенията от съвещанието на 19 август т.г. (на което не бе призната подписката на екипа на Бербатов за предварителен конгрес на 21 септември) не бяха доказани от Агенцията по вписванията. Причините: липса на предложения към всички членове, както и подписът под самите предложения на Борислав Михайлов в качеството му на президент на БФС. Тогава обаче той към момента не е вписан като подобен. Това стана седмица след съвещанието - на 26 август.
Не наподобява резонно в ИК да не са знаели, че подписът на Михайлов не би трябвало да е там, изключително при съществуването на толкоз адвокати във футболната върхушка - изп. шеф Борислав Попов, плюс членовете Камен Костадинов, Михаил Статев, а и самият Михаил Касабов (още повече че тогава той към момента е и.д. президент пред АВ). Но очевидно се е работило с концепцията ползата на шефа да е предпазен...
На 8 септември пък имаше различен абсурден миг. За да бъде плануван по неукорим метод редовен конгрес на БФС на 18 март 2021 година, се привиква ново съвещание на ИК. Този път всички получават предложения, само че Величков в началото не е позволен да влезе от защитата. И това - пред очите на медиите.
Още морални проблеми в комитета
Изпълкомът по никакъв метод не се впечатлява, че един от членовете му - Панайот Рейзи, е отхвърлен като кмет на Созопол по обвиняване за заграбване на средства в изключително огромни размери. Самият Рейзи очевидно не счита да прибегне до " ход на достойнството " да се отдръпна и от ИК, а и никой не слага въпроса.
На никого в ИК не прави и усещане, че различен от членовете - Венцеслав Стефанов, е приет за отговорен от Комисията по отбрана от дискриминация. На 13 юли т.г. той бе санкциониран с 500 лева за дискриминационна обида на правилата " раса ", " полова ориентировка " и " персонално състояние ". Този факт също комфортно е пропуснат на съвещанията на Изпълкома, не се стига даже до обикновено мъмрене за пред обществото. Макар че в други страни и за по-малко си подават оставките. Освен това тематиката за расизма е изключително щекотлива в УЕФА. Тук обаче се стигна единствено до това, че Комисията по нравственос и феърплей към БФС разгласи през март т.г. как се сезира за думите на Стефанов, само че... до такава степен.
Реакциите по отношение на държавни институции
След като Софийският градски съд (СГС) уважи жалбата на Димитър Бербатов и насрочи ексклузивен конгрес на БФС за 12 октомври, на последвалото съвещание на ИК бе признато мнение, в което написа: " БФС намира за парадоксално, че с днешна дата Софийски градски съд взема официални решения, с които директно се намесва в самоуправлението на най-голямата спортна федерация в България ".
И това, макар че футболният съюз е регистриран по българското законодателство и дейностите му би трябвало да са съобразени със законовите разпореждания и решенията на правосъдните органи.
И друго четем в същото мнение на БФС: " Буди интерес и фактът, че настояването на подписалите се клубове, членове на БФС, импортирано от предприемчив комитет до съда, е за конгрес на 21.09.2021 година, а Софийски градски съд насрочва датата 12.10.2021 година ".
Което е в действителност неуместно от страна на ИК и опит за " изсулване от обстановката ". Та нали решението на Софийски градски съд е от 8 септември и няма по какъв начин да се съблюдава законовият едномесечен период за привикване на конгрес, защото 21 септември е само 13 дни по-късно!
Лобисткото предписание за вратарите отвън Европейски Съюз
На 1 октомври 2019 година Изпълкомът взе решение, което провокира доста полемики: " Приема предлагането на треньорската школа за възбрана присъединяване на вратари с паспорти от страни отвън Европейския съюз в професионалния ни футбол от началото на спортната 2020/2021 година ".
Още на идващия ден Михаил Мадански, организатор по образователна и научна работа в Българската треньорска школа по футбол, разгласи обществено: " Не сме обсъждали, не ни е поставян въпрос, не сме правили никакви проучвания, не сме взели участие в сходно разискване с сходни оферти ". После внезапно се оказа, че предлагането било пристигнало персонално от шефа на школата Лъчезар Димитров, който е и спортно-технически шеф на БФС. Но е подкрепено драговолно от Михайлов.
Президентът на БФС тогава се оправдава, че е угрижен за неналичието на задоволително качествени млади вратари (б.р. - най-малко откъм положителни вратари националният ни отбор в никакъв случай не е страдал). Всъщност към датата на приемане възбраната засегна едвам двама - аржентинеца Хорхе Броун ( " Лудогорец " ) и черногореца Милан Миятович ( " Левски " ). От тях постоянно играеше само вторият, като твърда запаса му бе... синът на Борислав Михайлов - Николай.
След остри полемики, неодобрение и подозрения за лобизъм малко преди началото на сезон 2020/2021 Изпълкомът (тогава Б. Михайлов още бе в оставка) замаза обстановката с едно вметнато изречение за взети решения на 25 юни 2020 година: " ИК също по този начин анулира взетото на 1 октомври 2019 година решение за картотекиране на вратари само с поданство на страна - членка на Европейски Съюз ".
Странният завършек на сезон 2020/2021
Съмненията за пробутване на частни ползи в Изпълкома бяха мощни и към края на миналия сезон. При ясно признати правила за изпадащи и влизащи тимове в Първа лига за сезон 2020/2021, в самия край на шампионата, на 28 април (когато се завърна и Борислав Михайлов) внезапно стана иначе. Решено бе да се образува експертна група, която да се произнесе дали да има изпадащи и какъв брой да са... Тя трябваше да се произнесе до месец. Точно толкоз време, че да стане ясно кой от четирите отбора, борещи се за оставане ( " Славия ", " Етър ", " Монтана " и " Ботев ", Вр) ще се е избавил и кой не.
Мнозина незабавно се усъмниха, че това е в полза на " Славия ", който е показан в Изпълкома от Венцеслав Стефанов. Дали е по този начин, или не - също си остава за вътрешно прилагане в ИК. Но се стигна до парадокса комитетът самичък да сътвори предпоставки за нарушение на наредбата, която прие преди шампионата, и по този начин да сътвори неустановеност.
За да е цялостен резилът " Монтана " и " Етър " изпаднаха (според правилата) към 20 май, само че дни наред не знаеха дали въпреки всичко няма да бъдат оставени в елита. Решението пристигна едвам на 11 юни, т.е. към половин месец след избрания период. И то гласеше, че... настоящата разпоредба ще бъде спазена. Много е евентуално - поради заплаха от възможна глоба от УЕФА, където не се гледа с положително око на сходни промени в хода на шампионата.
Ощетява ли Изпълкомът клубовете с контракта по тв правата?
Отговорът е " да ", съгласно изнесения на 25 август т.г. доклад на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Миналото лято Изпълкомът одобри сключването нов контракт за тв правата, който е за 5 година (до сезон 2025/2026 включително). Според него " Нова Броудкастинг груп " би трябвало да превежда 6.5 млн. лева (без ДДС) годишно. Тогава вицепрезидентът Атанас Фурнаджиев изясни, че това е била и най-хубавата оферта всред подадените три. При това добра в пъти като финансова стойност.
Но от ИПИ изнесоха обстоятелства, че при подписването от БФС (и в частност Изпълкомът) е спазил само една от положителните практики в сполучливо функциониращите шампионати - за срока на контракта. При това той е в горната граница (5 г.), тъй като нормално в Европа те се подписват за по 3 година
В договора за България обаче липсват други значими съставни елементи - тв правата да не се отдават вкупом на една компания, а да се разделят на няколко пакета; конкурентна процедура и търг; външен контрол върху прозрачността на процедурата по продажба на правата и отворена алтернатива (ако даден мач не е включен в общия пакет, клубът да има опция да продаде самичък правата върху него). В резултат клубовете у нас се лишават от значителни облаги.
Например в Румъния дори отпадащият тим получава повече отчисления от тв права, в сравнение с първенецът на България. Дали Изпълкомът би си взел записка от това? По отношение на тази и други практики в БФС старши откривателят в ИПИ Петър Ганев декларира: " Не съм уверен, че това управление може да направи тези промени - заради липса на потенциал и предпочитание ".
Още по тематиката - в идващия брой
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ